Паун Цонев в ПИК и "Ретро": 2024-та: Коледният подарък Шенген и политическите простотии
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
От дума на дума, от избори на избори, едни от други по-безсмислени, превъртяхме още една година. Старите хора казват – много мина, по-малко остана. Колкото, толкова. Що се отнася за старата ни държава, тя пък навъртя цели 1343 години! Дай й, Боже, поне още толкова! Макар че как ще стане с връхлетялата я демографска катастрофа не е никак ясно.
В края на годината човек става по-смирен и справедлив. Затова и оценката на изтичащата 2024 г. несъмнено трябва да започне с Шенген. Разбира се, гръмки аплаузи са излишни, но откъдето и да го погледнем, цялостното ни влизане в шенгенското пространство си е истинска екстра за пътуващите българи и пътуващия български бизнес.
Сега типично по български предстои голямото биене в гърдите кой е с най-голямата заслуга за това. И пак справедливостта изисква да се признае, че най-много допринесе за големия ни шенгенски пробив войната в Украйна. Както през 2007 г. ни приеха в ЕС по геополитически причини, съвършено неподготвени, горе-долу, същото се случи и с Шенген. За да стоим мирни и да изпълняваме чинно съюзническите си ангажименти към ЕС и НАТО. И като страна, близка до линията на фронта, да не се изкушаваме да гледаме на изток.
Разликата е, че сега поне от десет години сме изпълнили, че и преизпълнили всички изискуеми технически критерии. Най-вече по границите. Просто не ни приемаха, защото брюкселските бюрократи ни нямаха доверие. Нямаха доверие в битпазарната ни икономика, в неработещите ни институции, в корумпираната ни политическа и съдебна система. Но непредсказуемите събития на изток от западния рай принудиха нашите старши европейски партньори да махнат с ръка и да ни приемат. И слава богу!
Коледният подарък Шенген обаче не може да заличи факта, че останалото през изтичащата 2024 г. беше пълно безвремие, украсено с безкрайни политически простотии. В хилядолетната ни държава нищо не се случваше освен предсрочни избори, перверзни партийни сглобки, служебни президентски кабинети, ялови парламенти, разпадащи се институции с изтекли от памтивека мандати и стабилна инфлация. Накрая, кой знае защо, пострада и най-голямата ни културна и най-невинна институция - Народният театър „Иван Вазов“. Той за малко да бъде разрушен заради, представете си… Бърнард Шоу. Защо му е било преди 100 години на гениалния драматург Шоу толкова да мрази българите, че чак да напише опозоряваща пиеса срещу тях?! Добре че все пак театърът и артистите оцеляха след културната революция.
Хайде, с театъра беше екзотика. Лошото е, че парламентарната ни политическа система понесе през годината нови тежки удари. Партиите буквално се разпадат пред очите ни. Изпаднали в безпомощно състояние, те не могат да излъчат нормален парламент, а той от своя страна да излъчи нормално правителство. И това продължава вече почти цяла петилетка.
При ГЕРБ упадъкът изглежда най-малък, дори се забелязва някаква стабилност. Но стабилност около 500-600 хил. избиратели. А не толкова отдавна за партията на Борисов гласуваха по 1 300 000 радетели за европейско развитие на България.
При „Възраждане“ няма срив, там Костадинов здраво държи целия националистически електорат, чиято горна граница винаги е била около 15%. Но като извънсистемна партия тя няма пряко отношение към политическата система. Колкото и искрено да си вярват в своите идеологеми, те на практика са утопия. Нито ще ни пуснат да излезем от Европейския съюз, нито ще ни приемат в Евразийския. Както пееше Висоцки в „Москва – Одеса“: „Отсюда не пускают, а туда не принимают…“. Русия размита за нас, особено след като ни обяви за враждебна държава, слуга на Зеленски и изкара, че славянската азбука са я измислили македонците. Най-полезното, което може да направи лидерът на „Възраждане“, е да съдейства да не отнесем в тарапаната някоя „Орешник“, преди още властта да е успяла да вземе завоя…
БСП без Нинова я кара като БСП с Нинова – продължава да се мотае безпризорна около 4-процентовата бариера.
ППДБ са коалиция карикатура. Събраха се, за да влязат в НС. И веднага след това започнаха да гласуват разделно. ДБ се готвят да участват в готвеното правителство, а ПП се готви да остане яростна опозиция?! По същата логика при БСП депутатите от Северна България например могат да влязат в парламентарното мнозинството, а от Южна - да останат в опозиционното малцинство. Карикатурната коалиция обаче роди феномен. През изминаващата година, колкото повече падаха акциите на Продължаваме Промяната, толкова по-ярко изгряваше звездата на Лена Бориславова. Най-накрая тя получи статута на нещо средно между Дън Сяо Пин и Конфуций. Без да заема официални постове феноменалната юристка задкулисно моделира политиката на ПП. Толкова успешно, че за няколко избора избирателите им се свиха наполовина.
Докато изчаква връчването на първия мандат, не е зле президентът Радев да намери време и да връчи с благодарност на бившите и настоящи ръководствата на БСП и ДБ държавни ордени за успешно ликвидиране на лявото и дясното в България, отваряйки по този начин пътя за новия му политически проект. За който се твърди, че ще е нещо като Горския, идващ да разчисти терена от отломките от настоящата партийно-политическа разруха.
Зрелищният разпад на уж най-монолитната партия ДПС обърка всички, дори и европейските либерали. Така или иначе в България Пеевски овладя партията и пенсионира Доган. До АЛДЕ обаче явно е стигнала обратната информация. Те не признават Пеевски, който има партия, а признават Доган, който на практика няма такава. Кой прав, кой крив, ще се разбере на вероятните поредни предсрочни избори. Според букмейкърите обаче те са по-малко вероятни, залозите вървят повече към съставяне на редовно правителство. Но този път политическия букмейкър, от чиито услуги се ползват понякога „Ретро“ и „ПИК“, дава по-големи шансове за съставяне на редовно правителство. Ще припомним, че два месеца по-рано той твърдо позна изключването на Корнелия от БСП. Дали ще познае и сега, „предстои да видим“ , както неизменно завършват репортажите си с отворен край мисирките на Борисов.
В крайна сметка и за едните, и за другите, и за третите, и за петите вече трайно гласуват едва около 30 % от гласоподавателите. Което ще рече, че като цяло настоящата политическа система не работи. Тя от доста време представлява само тези 30 %. Останалите 70 % от българите съществуват и живеят в друга реалност. А какво мислят, какво искат, какво ще правят занапред и как ще го правят, никой не знае. Дано само не са намислили нещо като в Грузия.
И през 2024 г. никой не каза как държавата и обществото могат да се измъкнат от мъртвата хватка на корумпираната и неработеща съдебна власт. Ще припомним, че именно заради липсата на върховенство на закона у нас ни държаха десет години извън Шенген. Което обаче ни най-малко не смущава родната магистратура. Напротив. Независимо от всички кризи и катаклизми в държавата за тях животът е песен, както е казал поетът. През 2024 г. магистратите постигнаха абсолютен рекорд по отношение на заплатите си, закръгляйки ги средно на 10 000 лв. месечно, и изпреварвайки тези в технологичния сектор. Но докато технологичният сектор си изкарва заплатите сам, то бюджетът на съдебната власт го плащаме ние, данъкоплатците.
Как и кой ще спука този цирей няма светлина в тунела. На този етап е известно само, че няма човек, партия или парламент в тази държава, способни да сменят Висшия съдебен съвет, който спокойно се разпорежда в съдебната система с изтекъл мандат от повече от две години.
Другата на пръв поглед позитивна новина е, че политическата вакханалия не се отразява на българската икономика, която се развива относително стабилно. Може би защото, хванали се гуша за гуша, политиците и подопечната им държава нямат време да се бъркат в икономическите процеси. В същото време обаче слабият икономически растеж се помпа с лавинообразно нарастване на външния дълг. Докато през 2009 г. той е бил около 18 млрд. евро, за изминаващата година е вече 43 млрд., с тенденция до 2-3 години да стане 65 млрд.! (Живков го съдиха, че е натрупал 10 млрд. $.) Това са главозамайващи числа и доста авторитетни икономисти предупреждават, че устремно се движим към гръцкия сценарий. Стигнем ли, не дай боже, дотам, едно е ясно - няма да има кой да ни спасява като гърците. Вече сме го коментирали защо.
И спасяването на давещите се ще остане в ръцете на самите давещи се.
